Пътят на играта за умения йо-йо

Смята се, че играчката йо-йо най-вероятно произхожда от Китай. Първото историческо споменаване на йо-йото обаче е от Гърция през 500 г. пр. н. е. Древните играчки са изработвани от дърво, метал или боядисани теракотени дискове и са наричани точно така, диск. Предполага се обичай, при който дете навършило пълнолетие, предлага играчките си като приношение на определени богове. Предполага се, че дисковете, направени от теракота (глина), са били използвани по-скоро за тази цел, а не за истинска игра. Ваза от този период показва гръцки младеж, който играе с йо-йо. Дори в древните египетски храмове са намирани рисунки на предмети, наподобяващи йо-йо.

Съществува и теория, според която първоначалното предназначение на йо-йото било като оръжие на ловците от 16 век във Филипините. Известно е, че то е популярна играчка там в продължение на много дълъг период от време. Следващото исторически датирано споменаване на йо-йото е кутия от Индия, направена през 1765 г. Тя е ръчно рисувана с изображение на момиче в червена рокля, което играе с йо-йо. През следващите 25 години йо-йо пътува от Ориента до Европа, по-специално до аристокрацията на Шотландия, Франция и Англия. По пътя си става известно с различни имена.

Периодът на Френската революция, когато селските въстания принуждават голяма част от френската аристокрация да бяга в Париж, Германия и през други граници дава емблематичното име на играчката emigrette (емигрант). Висшата класа взема със себе си изящно изработените си йо-йо играчки от стъкло и слонова кост. Друго название на йо-йо по това време е de Coblenz, град, в който много французи бягат по това време. Картина, датирана от 1789 г., показва 4-годишния бъдещ крал Луи XVII, който държи своя емигрант.

Освен като популярна игра за умения, йо-йото е споменавано и като антистрес играчка. Въпреки че е била модерна играчка за френското благородство, говори се, че осъдените на смърт са играли с емигрантите си, за да намалят напрежението по пътя към гилотината. 

Интересно е да се споменат също рисунки на генерал Лафайет и неговите войници, които подхвърлят своите йо-йота. Йо-йо се появява в Париж през 1791 г. с названието „joujou de Normandie“, вероятно корен на съвременното американско название „йо-йо“. Известният френски драматург Бомарше, в пиесата "Сватбата на Фигаро" през 1792 г., представя сцена, в която нервният Фигаро облекчава напрежението с игра с йо-йо. Отбелязано е също, че на 18 юни 1815 г., в известната битка при Ватерло, Наполеон и неговата армия релаксират с йо-йо преди битка. 

Манията по йо-йо пропътува цяла Европа до Англия през Шотландия и Франция. Англичаните използвали френската дума bandalore, термина quiz и думата incroyable, което означава "френски денди", за да идентифицират играчката. През 1791 г. е разпространен образа на принца на Уелс, бъдещия Джордж IV, който върти своя бандалор. Поради огромната популярност на играчката, както и влиянието на принца, играчката става известна и като "играчката на принца на Уелс" и скоро се превърща в играчка, която всеки модерен човек трябва задължително да притежава.

През 1866 г. в Съединените щати двама мъже от Охайо получават патент за изобретение, наречено „подобрен бандалор“, тъй като то е с добавена тежест. Година по-късно германски имигрант на име Чарлз Кирхоф патентова и произвежда "връщащо се колело". През 1916 г. Scientific American Supplement публикува статия, озаглавена „Филипински играчки“, която го показва и го нарича йо-йо. Обяснено е от някои като филипинската дума за „ела-ела“ или „да се върна“.

Междувременно местните жители във Филипините стават експерти в изработката от дърво и използването на играчката, което се преврща в национално забавление. През 20-те години на миналия век мъж на име Педро Флорес донася първото филипинско йо-йо в САЩ и през 1928 г. създава компания със същото име в Калифорния.
Тези йо-йота са ръчно дялани от парче дърво. Това йо-йо е уникално, защото няма връв, завързана за оста. Вместо това връвта е увита около оста, позволявайки на йо-йото да се върти или да спре в края на връвта. Тази концепция е в основата на съвременното йо-йо. Вместо да се движи само нагоре и надолу, с йо-йото вече могат да се изпълняват безкраен брой трикове.

През 1928 или 1929 г. бизнесмен на име Доналд Ф. Дънкан старши видял за първи път П. Флорес и неговото йо-йо в Сан Франциско. Той забелязва потенциала на играчката, ставайки свидетел на тълпата, която Педро успява да привлече, правейки няколко трика. Той купува не само идеята за йо-йо, но и самата компания Pedro Flores. И както се казва, „останалото е история“.

Доналд Дънкан разработва рекламни кампании и организира демонстрации и обучения в САЩ и в Западна Европа. Duncan Yo-Yo Professionals провеждат и състезания с цел да насърчат продажбите. Конкуренцията нараства, когато други компании започват да виждат потенциала на играчката. През 1932 г. Дънкан получава търговската марка за думата yo-yo.

През 1946 г. компанията Duncan се мести в Лък, Уисконсин, който бързо става известен като „Световната столица на йо-йо“, произвеждайки 3600 йо-йо играчки на час. Те произвеждат оригиналното йо-йо от кленово дърво, използвайки 1 000 000 фута дъски годишно. До 1962 г. само компанията Duncan продава рекордните 45 милиона йо-йо в страна с едва 40 милиона деца и не може да се справи с  огромното търсене. През 1965 г. Федералният апелативен съд постановява, че търговската марка на Дънкан за думата "йо-йо" не е добра. Терминът йо-йо става толкова широко разпространен, че вече е постоянна част от езика и вече не описва само играчката. Това всъщност е самата играчка. 6 юни е обявен за Национален ден на йо-йо в чест на рождения ден на Доналд Дънкан-старши.

През последните години технологиите повлияха на множество продукти, които използваме и йо-йото не е изключение. В началото на 70-те години на миналия век производителите на йо-йо започнаха да утежняват своите продукти за по-дълго въртене. През 1978 г. Том Кун патентова йо-йо No Jive 3-in-1, което се разглобява на части и е първото със сменяема ос. През 1980 г. Майкъл Кафри патентова "Йо-йо с мозък". В допълнение към свободно въртящия се лагер за по-дълго въртене, "Мозъкът" има центробежен механизъм с пружина, който предизвиква автоматично връщане на йо- йото в ръката, когато въртенето се забави до предварително определена скорост. И през 90-те години играчката  продължава да се модифицира отново с цел удължаване времето за въртене.

На 12 април 1985 г. йо-йо за първи път е изведено в космоса от НАСА на космическата совалка Дискавъри като част от проекта Играчки в космоса. Използвано е класическо йо-йо, за да се види какъв ефект ще има върху него микрогравитацията. На 31 юли 1992 г. йо-йо (SB-2) отново е в космоса, на совалката Атлантис, този път за образователно видео, включващо игра с йо-йо на забавен каданс.

Трудно е да се докаже дали играчката йо-йо е китайско, гръцко или филипинско изобретение или по-скоро комбинация. Трудно е също да се каже дали играчката се е разпространила от държава в държава или се е появила в различни части на света без очевидна връзка. И въпреки че йо-йото е преминавало през периоди на промяна в своя път през вековете, популярността му, както и самата играчка остава.